За какво помага лековитата вода на баба Василка от село Добрич?
Лековита вода на баба Василка е против страдание
- езотеричното,
- психологичното,
- ясновидското,
- хомеопатичното,
- астрологичното,
- нетрадиционното.
 |
| Лековита вода от баба Василка - село Добрич |
Жива вода при баба Василка.
И понякога нещо малко, абсолютно случайно на пръв поглед, ни отваря вратата към истинското лечение от физическата или душевна болка. Именно така, в момент на силен емоционален срив, съвсем случайно (а може би и не) аз научих за една невероятна старица и за живата вода, на която тя е избрана да бъде пазителка.
Може би вече доста хора са чували за нея, но за мое голямо съжаление, аз не знаех нищо за това място. Милата 90 годишна старица баба Василка живее в с. Добрич, което се намира на 14 км от град Хасково и на 5 км от Димитровград. В двора на нейната къща от много години има аязмо с лековита вода.
Интересна е историята на появата на водата, която самата тя разказва с умиление. За своята достолепна възраст, баба Василка изглежда удивително добре, умът и е запазен, разказът и е жив и динамичен. Останала вдовица много млада, с две деца на ръце, Василка живеела обикновен живот. Един ден, както си шетала по двора, някъде в посока откъм крушата чула шум от течаща вода.
Помислила, че й се причуло. На другия ден шумът се повторил, а малко след това пред нея застанали трима непознати човека. Не се изплашила, само учудено ги изгледала. Единият от непознатите я попитал:
- „Василке, ти имаш ли страх от Бога?„
- ”Е, па, имам„- отговорила тя.
- „А знаеш ли кои сме ние?»
- „Не знам, ама види се не сте тукашни”
- „Ние сме свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий”
|
|
Как да извади вода от този чудодеен извора?
След това тримата светии й обяснили, че на мястото на къщата преди 600 години е имало православен манастир с лековит извор. А тя е избрана да извади водата и да я пази, докато е жива. Баба Василка не можела да си представи как сама жена със своите сили ще може да копае и да вади вода, но светиите обяснили, че в това Богоугодно дело ще й пратят помощник.И наистина, скоро при нея се появил абсолютно непознат човек - дядо Димо от с. Голямо Асеново, на който било поръчано да я намери и помогне във ваденето на водата. И така, двамата извадили водата през далечната 1970 година.
Оттогава аязмото съществува и нито преследванията на тогавашната комунистическа власт, нито заплахите от гонене и репресии, нито хулите от страна на кмет и лоши хора, че се занимава с „попски работи”, не сломили баба Василка и не я отказали от обета, който дала - да пази водата и да я дава на хората, които ще идват да търсят лек.
Завета на светиите остава и до днес.
Завета на светиите е да не се носи водата по къщите, да не се дава чрез човек на втори и трети. Защото този, който има нужда и най-вече вяра, той сам ще намери мястото.Днес хората отиват на това свято място, водени от болката и страданието. Баба Василка си е там. Тя ще ви посрещне, ще ви попита откъде сте, ще ви обясни какво точно трябва да направите.Заръките на светиите са точни и всичко трябва да се спазва, както е речено. И тогава....о, тогава чудото става! Както е станало с млада жена с мозъчен тумор, излекувана напълно през април 2009 г. И, ако ти, читателю си в нужда, ако душата или тялото ти страдат, не се колебай - отиди в село Добрич и потърси извора на баба Василка (днес той се стопанисва от дъщерята - Груда Славова). И повярвай, защото както самите светии са казали на своята пазителка: Водата е целебна, но който няма вяра, трудно ще се излекува” Аз повярвах! Повярвай и ти!
----------------
