Наличната вода е главен строител на нашата планета (Voda - glaven stroitel na planetata).

Водата - строител.

Съществуват редица научни предположения за ролята на наличната вода, като строител на нашата планета. Например, течението на водата забавя въртенето на Земята със секунда на всеки хиляда години. Ако е така, изглежда съвсем вероятно пре милиард години продължителността на земния ден да е била не 24, а само 4 часа.
Най-вероятно, тогава нашата планета се е състояла преобладаващо от сгъстени горещи газове, но с течение на времето, те изстивали и атомите на водорода и кислорода се свързвали помежду си, образувайки мъглива консистенция.
 
Тази първоначална мъгла започнала след време да кондензира (да се втечнява), устремявайки се към центъра на планетата под формата на безкрайни дъждове. Постепенно те започнали да се утаяват и по този начин успели да сформират и построят някакво подобие на първична, относително твърда кора на повърхността на първичния океан.

Водата контролира климата на нашата планета, осигурява храна за хората и огромни количества енергия. Освен това, 4/5 от теглото на живите същества и на растенията по земята представляват вода, която осигурява или изпълнява най-разнообразни техни вътрешни функции.
По този начин, именно водата била и си остава главен строител на земната повърхност, а и на самия живот върху планетата, като остава напълно невъзможно да се опишат всички нейни функции и значение за всеки аспект в нашето съвременно ежедневие.
-------------------------------------------------

Образуване на мъгла, като форма на водата (Magla, kato forma na vodata).

Образуването на мъгла, 

като форма на водата, става под формата на пелена от най-дребни водни капчици. Понякога мъглата е толкова гъста, че е трудно и даже невъзможно да се види през нея каквото и да е, сякаш облак се е спуснал върху земята.


Зараждането на мъгла 

се получава при охлаждане на въздуха, когато водните пари, използвайки за зародиши частиците прах, се превръщат в дребни капчици вода.
Например, над моретата се замъглява, когато въздуха е по-топъл от морската повърхност.
-------------------------------------------------
Photosource: google.images

На колко години е водата?

Възраст на водата.

Учените считат, че водата на нашата планета е на 800 000 млн години, като възникналата по едно време вода се използва отново и отново благодарение на непрекъснатия цикъл, който се нарича кръговрат на водата в природата.
 

Слънчевата топлина превръща водата от моретата и океаните във водна пара, която вятъра разнася по цялата Земя. Парата постепенно изстива и пада отново на Земята под формата на дъжд или сняг.
Ручеите, потоците и реките отнасят водата отново в моретата и океаните и цикъла са повтаря. По този начин водното количество остава постоянно. Дъждовните потоци отмиват почвата и способстват за ероцията й.
Но дъжда е естествено явление, поради което е полезно, понеже без него нямаше да има растителност, която спира ерозията. За съжаление, понякога дъждовете са прекалено обилни и по този начин предизвикват наводнения.
Веднъж, на Генуа, през 25 октовмри 1822 г., за един ден падат 810 мм валежи. Но пък има засушливи райони, които с нетърпение очакват периодичните мусони. Засега няма данни вода да се създава наново или да изчезва, затова може да се приеме, че създадената в началото вода се е запазила до наши дни, циркулирайки с трите си агрегатни състояниея.

-------------------------------------------------

Защо огън се гаси с вода (Zasto ogan se gasi s voda)?

Макар факта да е очевиден, не всеки си дава сметка точно защо огън се гаси с вода и отговора на този въпрос не винаги е правилен. Затова нека да се постараем да обясним как точно става тази работа.
Преди всичко, докосвайки се към горещ предмет, водата се превръща в пара, отнемайки при това много топлина от горещотото тяло. За да се превърне горещата вода в пара, е нужна 5 пъти повече топлина, отколкото отива за нагряването на хладна вода до 100 градуса.
 
Освен това, парата, образувано по този начи, заема обем, който е със стотици пъти по-голям от обема на хладната вода и обгръщайки горящото тяло тя измества въздуха, а без въздух горенето е невъзможно.
 
За да се увеличи огнегасителната сила на парата, понякога към нея смесват и прах. Това може да изглежда странно, но е съвсем оправдано. Прахът бързо изгаря, отделяйки голямо количество негорящи газове, които обгръщайки горящите предмети, отново затрудняват достъпа на свеж въздух и затрудняват горенето.
Ето, това е обяснението за очевидната истина, че огън се гаси с вода и когато я знаем, ще ни бъде по-лесно и по-ясно как да гасим пожар, ако попаднем в такава ситуация.
-------------------------------------------------

0033: Охлаждане с вряла вода или обратно (Ohlajdane s vryala voda ili obratno).

Да се охлажда нещо с вряла вода изглежда абсурдно, но точно това се прави в някои охладителни процеси в индустрията и особено в металургията. Като в този случай охлаждането става за сметка на парообразуване и така ефективността на процеса се увеличава няколкократно.
При този начин на охлаждане, освен това, се спестява изграждането и поддържането на сложна и скъпа серпентинна система. Разбира се, гореща вода може да се използва само в случаите, когато температурата е по-голяма от 100 градуса.
Съвсем друг е случая, и даже обратен, в една друга област на човешка дейност, каквато е селското стопанство. Това се прави в случаите на пролет, когато възниква опастност от измръзване на разцъфнали плодови дръвчета, което води до увреждане на продукцията и носи загуби на стопаните.
Опитните градинари намират съвсем неочакван изход - оросяват с изкуствен дъжд градината. Пелената от дребни водни капчици обгръща замръзващите дръвчета. Водните капчици покриват листенцата на цветовете. Като се превръща в лед, водата покрива цветовете в ледена шуба, като при това им отдава своята топлина - 335 Дж от 1 грам замръзваща вода.
-------------------------------------------------

Повърхностно напрежение на водата и кохезия (Povarhnostno naprejenie na vodata i kohezia).

На повърхността на всяка течност и особено при водата, съществува повърхностно напрежение, което е в резултата на действащите между молекулите сили на кохезия, насочени навътре. По-голямо вътрешно напрежение - по-голяма кохезия.
Кохезия е сцеплението на молекулите на физическото тяло едни с други под действието на силите на привличане. Благодарение на повърхностното напрежение течността се стреми да заеме такава форма, че нейната повърхност да е възможно най-малка, като в идеалния случай това е формата на топче (сфера).
От всички течности, най-голямо повърхностно напрежение има при водата и то е 7,6 х 10-4 Н/м. Тази значителна кохезия, характерна за нейните молекули, играе важна роля в живите клетки, а също и при движение на водата по съдовете на растенията.
Редица дребни организми реализират полза за себе си от повърхностното напрежение и кохезията, което им позволява да се удържат върху повърхността на водата или да пълзят и да се приплъзват по нейната повърхност без да потъват.
-------------------------------------------------

В организма на човек има вода (Voda v organizma na choveka).

В организма на човек се съдържа около 70% вода, като тя основно изпълнява ролята на разтворител, в чийто среда протичат всички елементарни процеси на жизнената му дейност.

В същото време водата е продукт и субстрат на енергетичния металобизъм в живата клетка, или ако говорим условно - тя е нещо като арена, върху която се разиграва действието на живота.

Във всички основни биохимични превръщания основен участник е водата, като е известно, че тя присъства във всички части на организма, макар и в различни съотношения.
Така например, в човешката кожа се съдържат около 72% вода, в мозъка - около 85%, а в зъбния емайл - едва 3%. Това показва, че в по-интензивно (от гледна точка на енергообмен) работещите органи, се съдържа по-голямо количество вода.
-------------------------------------------------

Как да направим питейна вода от морската?

Доколкото Световния океан е огромен и съдържа практически неограничени количества от морска вода, заслужва си да помислим дали няма начини, чрез които лесно и удобно да се превръща морската вода в питейна или както й викат - прясна вода?

Световният океан е 72% от земната площ и в него се намира 99% от всичката вода върху планетата. Проблемът е, че в нея се съдържат множество химически елементи, които я правят негодна за пиене, докато вече много райони от Земята страдат от катастрофически недостиг на пресни водни ресурси.

От година на година този проблем ще става все по-належащ за окончателно разрешаване и технологиите за пречистване ще се усъвършенстват все повече и повече. Най-популярния и икономически изгоден за отделяне на солите е метода дестилация. Принципа не е сложен.

В този случай водата се нагрява до температурата на кипене, парите й се събират (нещо като варенето на ракия или дестилацията на розово масло), след което се охлаждат с цел да кондензират, т.е. отново да се втечнят, а солите се отделят и остават извън пречистената вода.
Най-големия проблем в масовото използване на този метод е това, че солите се трансформират в твърда утайка, която създава допълнителни технически и технологически проблеми, за да бъде отделята от инсталацията, в противен случай тя често ще се задръства.

Има и една друга техника за опресняване на морската вода, която се нарича метод на обратната осмоза, чиято същност се състои в това, че морската вода се насочва към специална мембрана, която има свойството да пропуска течността и да не пропуска солевите съединения.

В този случай, за да протича процеса, е необходимо да се създава високо налягане, което е свързано с неголямата пропускливост на мембраната, а следователно и производителността на метода не е голяма. Така че, и в момента има съвсем реални и работещи технологии за опресняване морските води с различна осоленост, но те все още не са приспособени за масово производство.

Но с времето живителната влага става все по-дефицитна и момента за решаване на проблема ще става все по-належащ, така че инженерните решения все повече ще се усъвършенстват. Историята показва, че винаги когато пред човечеството е възниквал належащ проблем, винаги са се намирали подходящи и ефективни решения. Разликата е, че сега те трябва да са и екологосъобразни.
-------------------------------------------------

Айсберг.

Айсберг е огромен плаващ блок от арктически лед, отчупил се от полярните ледници или от ледени парчета, плаващи в Ледовития океан или край Гренландия и Антарктида.

Някои айсберги имат огромни размери, като над водата се подава само една осма част от целия айсберг, а останалата се намира под вода. Въпреки това, някои от тези ледени грамади достигат до 800 метра височина.

Поради тази причина плаващите ледове са доста опасни за корабоплаването и не случайно едни от най-големите морски трагедии са свързани корабокрушения в айсбергите.
Всъщност, най-голямата морска трагедия, разиграла се заради сблъскване с айсберг е тази с гибелта на огромния за времето си, а и за днешните мащаби, парход “Титаник”, който през 1912 г. се сблъсква с леда в Атлантическия океан и потъва на 4000 метра дълбочина, заедно с 1513 пътници.

За него време, това е бил най-големия пътнически кораб в света. Оттогава е въведена специална система за наблюдение движението на айсбергите в целия свят от специална международна комисия и така се отправят предупреждения към плаващите съдове за грозящите ги опастностти.

Но освен с трагедии, арктическия лед е свързан и с надежди за осигуряване на прясна питейна вода, която става все по дефицитна. Известни са някои проекти на Арабски страни за изтегляне на айсберг на буксир и разтапянето му до бутилирана питейна вода.
-------------------------------------------------