Как да направим питейна вода от морската?

Доколкото Световния океан е огромен и съдържа практически неограничени количества от морска вода, заслужва си да помислим дали няма начини, чрез които лесно и удобно да се превръща морската вода в питейна или както й викат - прясна вода?

Световният океан е 72% от земната площ и в него се намира 99% от всичката вода върху планетата. Проблемът е, че в нея се съдържат множество химически елементи, които я правят негодна за пиене, докато вече много райони от Земята страдат от катастрофически недостиг на пресни водни ресурси.

От година на година този проблем ще става все по-належащ за окончателно разрешаване и технологиите за пречистване ще се усъвършенстват все повече и повече. Най-популярния и икономически изгоден за отделяне на солите е метода дестилация. Принципа не е сложен.

В този случай водата се нагрява до температурата на кипене, парите й се събират (нещо като варенето на ракия или дестилацията на розово масло), след което се охлаждат с цел да кондензират, т.е. отново да се втечнят, а солите се отделят и остават извън пречистената вода.
Най-големия проблем в масовото използване на този метод е това, че солите се трансформират в твърда утайка, която създава допълнителни технически и технологически проблеми, за да бъде отделята от инсталацията, в противен случай тя често ще се задръства.

Има и една друга техника за опресняване на морската вода, която се нарича метод на обратната осмоза, чиято същност се състои в това, че морската вода се насочва към специална мембрана, която има свойството да пропуска течността и да не пропуска солевите съединения.

В този случай, за да протича процеса, е необходимо да се създава високо налягане, което е свързано с неголямата пропускливост на мембраната, а следователно и производителността на метода не е голяма. Така че, и в момента има съвсем реални и работещи технологии за опресняване морските води с различна осоленост, но те все още не са приспособени за масово производство.

Но с времето живителната влага става все по-дефицитна и момента за решаване на проблема ще става все по-належащ, така че инженерните решения все повече ще се усъвършенстват. Историята показва, че винаги когато пред човечеството е възниквал належащ проблем, винаги са се намирали подходящи и ефективни решения. Разликата е, че сега те трябва да са и екологосъобразни.
-------------------------------------------------

Айсберг.

Айсберг е огромен плаващ блок от арктически лед, отчупил се от полярните ледници или от ледени парчета, плаващи в Ледовития океан или край Гренландия и Антарктида.

Някои айсберги имат огромни размери, като над водата се подава само една осма част от целия айсберг, а останалата се намира под вода. Въпреки това, някои от тези ледени грамади достигат до 800 метра височина.

Поради тази причина плаващите ледове са доста опасни за корабоплаването и не случайно едни от най-големите морски трагедии са свързани корабокрушения в айсбергите.
Всъщност, най-голямата морска трагедия, разиграла се заради сблъскване с айсберг е тази с гибелта на огромния за времето си, а и за днешните мащаби, парход “Титаник”, който през 1912 г. се сблъсква с леда в Атлантическия океан и потъва на 4000 метра дълбочина, заедно с 1513 пътници.

За него време, това е бил най-големия пътнически кораб в света. Оттогава е въведена специална система за наблюдение движението на айсбергите в целия свят от специална международна комисия и така се отправят предупреждения към плаващите съдове за грозящите ги опастностти.

Но освен с трагедии, арктическия лед е свързан и с надежди за осигуряване на прясна питейна вода, която става все по дефицитна. Известни са някои проекти на Арабски страни за изтегляне на айсберг на буксир и разтапянето му до бутилирана питейна вода.
-------------------------------------------------