Translate

Идея за пазара на минерална вода от екологични райони.

Особеност на пазара за минерална вода е, че дори няколко фирми да имат еднакъв предмет на дейност, те не се явяват преки конкуренти. В България има около 10 такива фирми, но без изявен лидер, тъй като производството на минерална вода е насочено предимно за износ, а всяка от тях е ориентирана към различни страни, където те не се конкурират взаимно.
 
Интересна идея е износа на минерална вода за Холандия. По последни статистически данни странате е с население 15 млн. души и е една от най-гъсто населените страни в Европа. В много райони водата не отговаря на изискванията за консумация, от което следва и високо търсене на бутилирана вода. Сегментът, към който може да се насочи продукцията е масовият потребител.

По принцип широкия потребител пазарува от големите вериги супермаркети. Фирмата която ще изкупува бутилирана минерална вода ще я доставя на веригите Albertein и Dirk van den Broek. Albertein е най-голямата верига супермаркети в Холандия, а Dirk van den Broek е известна с най-ниските цени на продаваните в магазините стоки. По този начин се улеснява остъпа до потенциалните клиенти.

 При навлизане на пазара може да се осъществи промоция на асортиментната гама от бутилирана вода от посредника, с предварително подготвени рекламни материали.
 Пазарът в Холандия е представен от десеттина фирми, предлагащи бутилира вода - предимно вносители и 1-2 местни производители. Пазарният дял, на който може да се заложи като начало не е голям, но е достатъчен да спомогне осъществяване целите за стартиране на дейност по бутилиране на минерална вода.
 Предпоставка за успешно навлизане на холандския е добрата конкурентноспособност на предлаганата продукция, основаваща се на провелен екологичен произход на водата, качествено оборудване и технологичен процес според последните изисквания и стандарти за такъв вид производство.

 По принцип не съществува опасност от съществена промяна на позициите на участниците в този пазар, тъй като производствените и транспортни разходи на конкурентите са близки, а разнообразният химичен състав на водата от различните райони предопределя приблизително еднакво предпочитание на потребителя към различните марки.
-------------------------------------------------

Използване на водите в България.

Използване на водите в България.

  • Около 44% от използваните води в България са за напояване, 
  • 13% за питейно битово водоснабдяване, 
  • 43% за  промишлени нужди. 
Според прогнозите, водопотреблението във  всички сфери ще нарасне още повече в сравнение със сегашното и тогава водите които се формират на територията на България трудно ще задоволяват нуждите. Разчита се на по-голямо използване на Дунавските води, но те са силно замърсени. Такива са и всички наши големи реки.
 

Замърсяване на водите.

Степента на замърсеност на отделните поречия  е различна и зависи от броя на замърсителите, количеството и качеството на отпадъчните води (органични и неорганични, токсични и безвредни) и обема на речния отток. Най-значителни участъци от нашите по големи реки водите са силно замърсени.

Източници на замърсяване.

Главните източници на замърсяването им са отпадъчните  промишлени води от целулозната, дрождовата, химическата, рудообогатителната, консервната, местната и текстилната промишленост. Освен замърсяването с органични  и неорганични в-ва напоследък все по-голямо значение  придобиват така наречените термично замърсяване на речните води. То се причинява от увеличението на температурата на водата над нормалната за даден сезон което води след себе си до нарушения в екологичното равновесие и до отрицателни промени в флората и фауната на реката.

Липса на пречистване на промишлените води.

Обикновено след еднократна употреба водите на промишлеността не се пречистват или се пречистват частично, след което остават негодни за употреба. По тази причина силно са замърсени водите на реките Искър, Струма, от Перник, Места, Вит, Осъм, Янтра, Марица и др.
В страната има 15 основни поречия които се замърсяват от около 4200 промишлени предприятия от тях 3115 имат нужда от пречиствателни съоръжения.

Промишлеността е най-големия замърсител на водите на България (91,7%) този отрасъл има най-силно замърсяващо въздействие върху водите на Провадийска река, Айтоска, Вит, Тунджа, Места, Марица, Огоста и Искър.

Река Провадийска е най-замърсената река в България близо 45,8% от всички регистрирани замърсители в реките на страната попадат във водите на тази река. Това замърсяване се дължи на химическия комплекс-Девня. Много голяма е замърсеността на реките Марица(15,6%), Искър(4,9%), Тунджа(2,9%), Вит и Янтра(1,8 %), Огоста(1,6%), Струма(1,5%), Камчия(1,1%) и Арда(1 %).

Мерки за пречистване на отпадните води.

За подобряване на състоянието на речните води е необходимо да се вземат мерки за пречистване на отпадъчните води, като при проучвателните и проектантски разработки се внедряват нови научно обосновани технологични схеми за оборотно използване на водите с висок икономически ефект и за намаляване степента на  замърсеността на отпадъчните води.
-------------------------------------------------

Подземни води | dLambow


Какво знаем за подземните води в България?


Кои са подземни води?

Подземни води са водите, разположени в слоя на горната част на земната кора, намиращи се в течно, твърдо и газообразно състояние. Когато дъждовната вода падне върху земята, част от нея се стича по повърхността й под формата на потоци, реки или езера, а част от нея овлажнява почвата. Част от дъждовната вода:

  • - се използва от растителността;
  • - се изпарява и се връща в атмосферата;
  • - се просмуква в земята, влива се в зоната на аерация и достига водното огледало, въображаема повърхност, под която почвата е наситена с вода. 
Последната е подземна вода: цялата вода, намираща се под повърхността на земята в зоната на насищане.


Водоносен хоризонт

Подземните води се съдържат в така наречените "водоносни хоризонти". Водоносният хоризонт (аквифер) е геоложка формация или част от нея, състояща се от пропусклив материал, способен да съхранява/приема значително количество вода. Водоносните хоризонти могат да бъдат съставени от различни материали:

  • - насипни пясъци и чакъли,
  • - пропускливи седиментни скали като
    • = пясъчници или варовици,
    • = фрагменти от вулканични или
    • = кристални скали и др.

 


Класификация на подземните води

Според условията на възникване подземните води се разделят на няколко вида:
  • - почвени;
  • - грунтови;
  • - междупластови;
  • - напорни (артезиански);
  • - минерални.

Почвени води

Почвените води запълват част от празнините между почвените частици. Те могат да бъдат:
  • - свободни (гравитационни),
  • - движещи се под въздействието на гравитацията или
  • - свързани, задържани от молекулярните сили.

Грунтови води

Грунтовите води образуват водоносен хоризонт на първия от повърхността водоустойчив слой. Поради плиткото местонахождение от повърхността, нивото на грунтовите води изпитва значителни колебания според сезоните на годината. То се повишава след валежи или топене на снега, или намалява през сухи периоди. При сурови зими подземните води могат да замръзнат.

Тези води са по-податливи на замърсяване. Те са акумулирани обикновено в порите на алувиалните отложения на реките, в наносните конуси, в младите наслаги на котловинните дъна, в подножията на билните заравнености. Те са основен източник за водоснабдяване на много селища в страната.

Междупластови води

Междупластовите води са нилежащи водоносни хоризонти, затворени между два водоустойчиви слоя. За разлика от подземните води, нивото на междупластовите води е по-постоянно и се променя по-малко с течение на времето. Междупластовите води са по-чисти от подземните води. Те се намират под налягане и изцяло запълват водоносния хоризонт. Всички води, затворени в слоеве, лежащи във вдлъбнати на тектонски структури, се намират под налягане.



Напорни (Артезиански) води.

Артезиански води (от Artesium, латинското име на френската провинция Артоа, където тези води се използват от 12 век) са подземни води под налягане, затворени във водоносни хоризонти от скали между водоустойчиви слоеве. Обикновено се намират в определени геоложки структури (впадини, улеи, флексури и др.), образувайки артезиански басейни. Когато се отварят от сондаж или яма, артезиански води се издигат над покрива на водоносния хоризонт, понякога бликат.

Източниците от артезиански тип са сред най-важните минерали. Обикновено лежат на дълбочина от 100 до 1000 метра. Такива има в Дунавската равнина (Ломско, Плевенско, Добруджа), в Горно тракийската низина по Черноморското крайбрежие. Те залягат по дълбоко и на места образуват големи подземни басейни. За разлика от грунтовите, напорните води са до голяма степен изолирани от проникващи в почвата замърсители.

Карстови води.

Под карст се разбира съвкупност от явления, свързани с дейността на подземните води и изразяващи се в излугване на скали (варовик, доломит, гипс, сол и др.) и образуване на празнини в тях (каверни, канали, пещери и др.) , както и особени форми на релефа. Карстови води в България има обособени в 135 района, които обхващат около 40% от всички подземни води в страната. 

 

Най- известни карстови извори в България са:

  • - Девненските,
  • - Глава Панега,
  • - Искрецките извори,
  • - Разлог,
  • - Клептуза при Велинград и др.

Минерални води.

Минерална вода е тази вода, която съдържаща в състава си разтворени соли, микроелементи, както и някои биологично активни компоненти. Сред минералните води се разграничават:
  • - минерални натурални води за пиене,
  • - минерални води за външна употреба и др.

Минералните води също са с голямо балнеологично значение и се използват широко в спа процедурите. По този начин водата за външна употреба се използва за:

  • - вани,
  • - бани,
  • - душове, 

извършвани в балнеологични клиники и в терапевтични басейни, както и за:

  • - инхалации и
  • - изплаквания 

при заболявания на назофаринкса и горните дихателни пътища, за оросяване и измиване на кухи органи и други подобни цели. България е богата на минерални води. Известни са над 600 естествени извора и 400 сондажни находища.

Защо подземните води са толкова важни?

Подземните води представляват около 30% от световните запаси от прясна вода. От останалите 70% почти 69% се намират в ледените покривки и планинския сняг/ледници и само 1% в реки и езера. Подземните води представляват средно една трета от прясната вода, консумирана от хората, а в някои части на света този процент може да достигне 100%.
Подземните води са надежден източник на вода за селското стопанство и могат да се използват гъвкаво:
  • - когато има засушаване и търсенето е по-голямо, може да се извличат повече подземни води, а
  • - когато има достатъчно валежи, има по-малко нужда от извличане на подземни води.
В световен мащаб напояването представлява повече от 70% от всички захващани води (както повърхностни, така и подземни води). Смята се, че приблизително 43% от общата вода, използвана за напояване идва от подземните води.

Запаси от подземни води

Подземните води са част от водните ресурси на Земята. Общите запаси на подземни води, според различни оценки, са над 60 милиона км³. Подземните води се считат за минерален ресурс.

Разпространение на подземните води в България.

Подземните води в България имат най-голямо разпространение измежду другите видове вода. Те се срещат както в планинските така и в равнинно-хълмистите области.

----------------

Езерата в България - източник на прясна вода.

Сред водните ресурси на България се наброяват около 400 езера, но те са с малки размери. Формирани са в циркуси преградени с морени. Често са разположени стъпаловидно и водата им се оттича едно в друго или дава началото на реки.
 
По-известни ледникови езера в Рила са Седемте рилски езера, Мусоленските и др. Най-големите езера у нас са формирани в близост до Черно море. От крайречните езера е запазено само езерото Сребърна, което е обявено за резерват. В страната ни има карстови, тектонски и свлачищни езера.

  • Карстовите езера се образуват при карстови извори. Водата им е силно варовита, богата на калциев карбонат.
  • Тектонски езера образуват се от земетресения. По значителни от тях са Скаленското, Купенското, Паничище и Рабишкото (в Западния пред балкан) е най-голямо от тези езера. До неотдавна се считаше за карстово езеро.
  • Свлачищни езера срещат се в райони с интензивно развити свлачищни явления. 
Такива по Черноморското крайбрежие са малките езера, северно от Варна около Аладжа манастир. Те имат площ под 100 кв/м. Обрасли са с водолюбива растителност и са превърнати в блата.
Значително свлачищно езеро е Къшлаяр, разположено на югоизток от с. Нанаво. Водата му е солена   а дъното му е покрито с лечебна сероводородна кал. Образуват се от свлачища с непостоянни размери.
--------------------------------------------------

Популярни публикации

Последователи - Абонати: